Все по-често ми омръзва да съм силна, да трябва и да мога да се справям с  всичко сама, иска ми се да съм мъничка и слаба.
Иска ми се да бъда с човека, който ми дава крила и ме потапя в нов и непознат вихър или циклон. Но за съжаление това не винаги е възможно. Всъщност, това което искам да кажа, е казала по-добре от мен в стиховете си Блага Димитрова.

КОПНЕЖ

 

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.


Блага Димитрова